Национален Парк Пирин

Национален Парк Пирин е парк обявен за територия от „световно значение” през 1983 година. Паркът се разпростира на площ от 274 km² обхваща по-голямата част от Пирин планина.

Биосферният резерват „Баюви дупки” и природният резерват „Юлен” са част от НПП. По-голямата част от паркът е обхваната от горски масиви с едни от най-качествените иглолистни гори в България, съдържащи големи популации от Македонска Мура, Босненска мура и Българска Ела.

Голямото релефно разнообразие е причина за изключителното разнообразие на растителния и животински свят.

Флора

На територията на Национален парк Пирин са установени около 1300 вида висши растения, което представлява повече от 30% от всички висши растения, коитно се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида мъхове и голямо количество водорасли.

Националния парк представлява особен интерес с големия брой ендемични видове, които могат да се видят тук. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити.

Голям е броят на видовете защитени от Закона за защита на природата или включени в списъци на защитени или редки растения. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка е еделвайса, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в Червената книга на България - 126.

Фауна

Голямото разнообразие на релефа, както и това, че планината има ориентация паралелна на меридианите е предпоставка за голямо разнообразие на животинския свят. Друга важна предпоставка за това разнообразие е това, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват ограмен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южни райони.

Установени са около 2090 вида и подвида безгръбначни животни, 6 вида риби, общо 19 вида от класовете земноводни и влечуги, 160 вида птици сред които редките видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач.

От бозайниците са установени 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички сухоземни бозайници, които се срещат в страната. Освен това се срещат 12 вида прилепи като всички прилепи са защитени от Закона за защита на природата. В Червената книга на България са включени 5 вида бозайници. За видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване са обявени кафявата мечка и дивата коза.